Във филма "Супермен" от 1978 г. 3-часовата телевизионна версия включва сцена, в която Супермен (Кал-Ел) общува с баща си Джор-Ел чрез усъвършенствана криптонска технология. Тази комуникация се осъществява чрез кристална конзола, която позволява на Супермен да взаимодейства с предварително записан холографски образ на баща си, който му предава мъдрост, напътствия и информация за наследството му.
Размишлявайки върху този диалог и свързвайки го с развитието на изкуствения интелект в наши дни, се очертават няколко теми и послания:
Съхраняване на знанието: Точно както мъдростта на Джор-Ел се запазва и става достъпна за Супермен, ИИ и моделите за машинно обучение се използват за съхраняване и анализиране на огромни количества информация. Това позволява на бъдещите поколения да имат достъп до натрупаното човешко знание и да се учат от него.
Взаимодействие между човека и ИИ: Взаимодействието между Супермен и холографския Джор-Ел наподобява начина, по който хората взаимодействат със системите на ИИ днес. Независимо дали става въпрос за виртуални асистенти, чатботове или по-сложни модели на ИИ, целта е да се създаде безпроблемно и подобно на човешкото взаимодействие.
Етични съображения: Напътствията на Джор-Ел към Супермен често се въртят около морални и етични принципи. Това може да бъде свързано с продължаващите дискусии за етиката в ИИ, като пристрастност, справедливост и отговорно използване на технологиите.
Потенциал и отговорност: Джор-Ел набляга на уникалните способности на Супермен и на отговорността, която идва с тях. По подобен начин ИИ има огромен потенциал да трансформира различни аспекти на живота, но също така е свързан с отговорността да използваме тази сила разумно и за по-голямо добро.
Връзка и изолация: Макар че технологията позволява на Супермен да се свърже с миналото и наследството си, тя е и напомняне за изолацията му като последен син на Криптон. В контекста на изкуствения интелект технологията може както да ни свързва, така и да ни изолира, в зависимост от начина, по който се използва.
Посланието за нас от тази филмова сцена може да бъде напомняне за двойствената природа на технологията. Тя има силата да съхранява и предава мъдрост на поколенията, да подобрява човешките способности и да насърчава връзките. Тя обаче носи и отговорности и потенциални рискове. Сцената ни насърчава да подхождаме към технологичния напредък, включително към изкуствения интелект, с внимание, етичност и чувство за цел, като признаваме както неговия потенциал, така и ограниченията му.